стенокардия
[stɛnokarˈdijɐ]
стенокардия значение:
Какво е стенокардия? Клиничен синдром, характеризиращ се с пристъпна болка или дискомфорт в гръдната област, причинен от временен недостиг на кислород в сърдечния мускул (исхемия); гръдна жаба.
1. (медицина) Клиничен синдром, характеризиращ се с пристъпна болка или дискомфорт в гръдната област, причинен от временен недостиг на кислород в сърдечния мускул (исхемия); гръдна жаба.
- Ударение
- стенокарди́я
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сте-но-кар-ди-я
- Род
- женски
- Мн. число
- стенокардии
Примери за използване на стенокардия
(медицина)
- Пациентът постъпи в болницата с оплаквания, характерни за стабилна стенокардия.
- Пристъпът на стенокардия често се провокира от физическо натоварване или силен стрес.
Синоними на стенокардия
Как се пише стенокардия
Грешни изписвания: стенокарди, стенукардия, стенокърдия, стенокардйя
Думата завършва на '-ия', типично за медицински термини от гръцки и латински произход.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:stenos + kardia
От старогръцките думи 'stenos' (тесен) и 'kardia' (сърце), буквално 'стеснение на сърцето'. Терминът навлиза в медицината през латински.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стабилна стенокардия
- нестабилна стенокардия
- пристъп на стенокардия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
