Dumite-BG – онлайн речник за българския език

стент

[stɛnt]

стент значение:

Какво е стент? Малак мрежест цилиндър (тръбичка), който се поставя в кръвоносен съд или кух орган, за да го държи отворен и да осигури нормален поток на течности (кръв, жлъчка и др.).

1. (медицина) Малак мрежест цилиндър (тръбичка), който се поставя в кръвоносен съд или кух орган, за да го държи отворен и да осигури нормален поток на течности (кръв, жлъчка и др.).
Ударение
сте́нт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стент
Род
мъжки
Мн. число
стентове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стент

(медицина)
  • Кардиолозите поставиха стент на коронарната артерия, за да предотвратят инфаркт.
  • Процедурата по поставяне на стент е минимално инвазивна.

Как се пише стент

Грешни изписвания: стенд, стянт

Думата се пише с е и завършва на т. Често грешно се изписва като 'стенд' поради обеззвучаването на крайните съгласни в българския говор.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:stent
Наречен на английския зъболекар Чарлз Стент (Charles Stent), който през 19 век разработва материал за зъбни отпечатъци, използван по-късно за реконструктивна хирургия.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поставяне на стент
  • коронарен стент
  • запушване на стент

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.