степен
[ˈstɛpɛn]
степен значение:
Какво е степен? Размер, сила, напрежение или обхват на проява на някакво качество или действие; ниво на развитие.
1. (Общо) Размер, сила, напрежение или обхват на проява на някакво качество или действие; ниво на развитие.
2. (Математика) Произведение, получено от умножаването на дадено число (основа) само със себе си определен брой пъти (показател).
3. (Граматика) Граматическа категория при прилагателните и наречията, изразяваща разлика в качеството (положителна, сравнителна, превъзходна).
4. (Наука/Образование) Квалификационно ниво или ранг в научната йерархия.
- Ударение
- стѐпен
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сте-пен
- Род
- женски
- Мн. число
- степени
Примери за използване на степен
(Общо)
- Рискът е намален до минимална степен.
- Тя владее езика в съвършена степен.
(Математика)
- Числото две, повдигнато на трета степен, е равно на осем.
(Граматика)
- Сравнителна степен на прилагателното 'добър' е 'по-добър'.
(Наука/Образование)
- Той защити научната степен 'доктор'.
Антоними на степен
Как се пише степен
Грешни изписвания: степента
Думата е от женски род, въпреки че завършва на съгласна. Членува се с -та: степента.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:степень
От старобългарски 'степень' (стъпало, ниво). Сродна с думи в други славянски езици, означаващи стъпка или възкачване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- в голяма степен
- в известна степен
- научна степен
- сравнителна степен
Фразеологизми:
- до последна степен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
