Dumite-BG – онлайн речник за българския език

стипулация

[stipuˈlat͡sijɐ]
Ударение
стипула'ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сти-пу-ла-ци-я
Род
женски
Мн. число
стипулации
Докладвай грешка в описанието

Как се пише стипулация

Грешни изписвания: степулация, стйпулация, стиполация, стипулъция, стипулацйя
Думата се пише с и в първата сричка. Завършва на -ция.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:stipulatio
От римското право – 'stipulatio', устен договор под формата на въпрос и отговор. В съвременните езици навлиза чрез юридическата терминология.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • договорна стипулация
  • изрична стипулация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.