стипца
[stipˈt͡sa]
стипца значение:
Какво е стипца? Двойна сулфатна сол на алуминия и калия (или друг едновалентен метал), която образува безцветни кристали, разтворими във вода; използва се в медицината като кръвоспиращо средство, в кожарството и бояджийството.
1. (химия) Двойна сулфатна сол на алуминия и калия (или друг едновалентен метал), която образува безцветни кристали, разтворими във вода; използва се в медицината като кръвоспиращо средство, в кожарството и бояджийството.
2. (преносно) Човек, който е прекалено пестелив и се скъпи да дава пари; скъперник.
- Ударение
- стипца̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стип-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- стипци
Примери за използване на стипца
(химия)
- Той наложи раната със стипца, за да спре кървенето.
- В миналото стипцата е била ключов компонент при щавенето на кожи.
(преносно)
- Голяма стипца е, никога не оставя бакшиш.
- Не бъди такава стипца, почерпи за рождения си ден!
Синоними на стипца
Как се пише стипца
Грешни изписвания: стибца, стйпца
Думата се пише с п. Проверката се прави с форми, в които звучността се запазва или е ясна, но тук следва историческия корен (гръцки p). В българския език се спазва правилото за обеззвучаване пред беззвучна съгласна, но в случая изписването е фонетично устойчиво.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:στύψις (stypsis)
Заета през средногръцки или турски език. Коренът означава „стипчив“, „стягащ“, което отразява основното свойство на веществото.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бръснарска стипца
- горя със стипца
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
