стихосложение
[stixosloˈʒɛniɛ]
стихосложение значение:
Какво е стихосложение? Система от правила за ритмическо организиране на стихотворната реч; дял от поетиката, изучаващ строежа на стиха.
1. (литература) Система от правила за ритмическо организиране на стихотворната реч; дял от поетиката, изучаващ строежа на стиха.
- Ударение
- стихосложѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сти-хо-сло-же-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- стихосложения
Примери за използване на стихосложение
(литература)
- Българското народно творчество използва силабическо стихосложение.
- В лекцията се разгледаха разликите между античното и модерното стихосложение.
Как се пише стихосложение
Грешни изписвания: стихослужение, стйхосложение, стихусложение, стихосложенйе
Втората част на думата е от корена 'лож' (слагам, полагам), а не 'луж' (служа). Затова се пише стихосложение.
Етимология
Произход:Руски / Български
Оригинална дума:стихосложение
Калка (буквален превод) на гръцкото 'stichopoiia'. Съставено от 'стих' + 'сложение' (слагане, подреждане).
Употреба
Чести словосъчетания:
- силабическо стихосложение
- тоническо стихосложение
- антично стихосложение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
