Dumite-BG – онлайн речник за българския език

столетник

[stoˈlɛtnik]

столетник значение:

Какво е столетник? Човек, който е достигнал или надхвърлил възраст от сто години; много възрастен човек.

1. (общо) Човек, който е достигнал или надхвърлил възраст от сто години; много възрастен човек.
2. (ботаника) Народно наименование на растения от рода Алое (Aloe) или Агаве (Agave), заради поверието, че цъфтят веднъж на сто години.
Ударение
столѐтник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сто-лет-ник
Род
мъжки
Мн. число
столетници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на столетник

(общо)
  • Дядо Иван е най-старият жител на селото, истински столетник.
(ботаника)
  • В градината цъфна столетникът, което се случва изключително рядко.

Синоними на столетник

Как се пише столетник

Грешни изписвания: столетниг, стулетник, столетнйк
Думата се пише със с в началото (от 'сто') и завършва на звучно к (проверка: столетника).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сто + лето
Словообразуване от числителното 'сто' и съществителното 'лето' (година) + наставка '-ник'. Калка на латинското 'centenarius'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • здрав столетник
  • цъфнал столетник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.