сторя
[ˈstɔrʲɐ]
сторя значение:
Какво е сторя? Извършвам някакво действие, постъпка или дело; правя, осъществявам.
1. (пряко) Извършвам някакво действие, постъпка или дело; правя, осъществявам.
2. (разговорно) Причинявам нещо на някого (обикновено зло или неприятност).
- Ударение
- сто̀ря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сто-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- струвам
Форми на думата сторя 52
- сторят
- сторете
- стореше
- сторейки
- сторел
- сторела
- сторели
- сторело
- сторелия
- сторелата
- сторелите
- сторелият
- сторелото
- сторен
- сторена
- сторени
- сторено
- сторения
- сторената
- сторените
- стореният
- стореното
- сторех
- стореха
- сторехме
- сторехте
- сторещ
- стореща
- сторещи
- сторещо
- сторещия
- сторещата
- сторещите
- сторещият
- сторещото
- стори
- сторим
- сториш
- сторите
- сторил
- сторила
- сторили
- сторило
- сторилия
- сторилата
- сторилите
- сторилият
- сторилото
- сторих
- сториха
- сторихме
- сторихте
Примери за използване на сторя
(пряко)
- Ще сторя всичко възможно, за да помогна.
- Какво стори с парите, които ти дадох?
(разговорно)
- Нищо лошо няма да ти сторя, не се бой.
Антоними на сторя
Как се пише сторя
Грешни изписвания: сторъ, стуря
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -я (сторя), а не -а, тъй като основната гласна пред окончанията е 'и' (сториш, стори).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сътворити
Произлиза от старобългарския глагол 'сътворити' (сътвариамь), който е словообразувателен вариант с представка 'съ-' и корен 'творити' (творя, създавам). В съвременния език е настъпила фонетична редукция и опростяване на корена.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сторя път
- сторя поклон
- сторя място
- сторя зло
Фразеологизми:
- каквото ще да сторя
- сторя се на
- сторя се на дръж ми шапката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.