стотник
[ˈstɔtnik]
стотник значение:
Какво е стотник? Командир на военна единица от сто души (центурия) в древни или средновековни армии.
1. (история/военно дело) Командир на военна единица от сто души (центурия) в древни или средновековни армии.
- Ударение
- сто̀тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стот-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- стотници
Примери за използване на стотник
(история/военно дело)
- Римският стотник даде заповед за атака.
- В средновековната българска армия стотникът е отговарял за дисциплината на своята част.
Синоними на стотник
Как се пише стотник
Грешни изписвания: стоник, стутник, стотнйк
Изписва се с тн (сто-т-ник). Проверката се прави с думата 'стоте'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съто + -ник
Калка (буквален превод) на латинската титла 'centurio' или византийски еквиваленти. Образувана от числителното 'сто' и наставка за деец '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- римски стотник
- царски стотник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
