Dumite-BG – онлайн речник за българския език

странгулация

[strɐnɡuˈlat͡sijɐ]

странгулация значение:

Какво е странгулация? Притискане, заклещване на орган или част от тялото (напр. черво, кръвоносен съд), което води до прекъсване на кръвоснабдяването и риск от некроза.

1. (Медицина) Притискане, заклещване на орган или част от тялото (напр. черво, кръвоносен съд), което води до прекъсване на кръвоснабдяването и риск от некроза.
2. (Съдебна медицина) Механична асфиксия, причинена от притискане на шията (удушаване).
Ударение
странгула̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стран-гу-ла-ци-я
Род
женски
Мн. число
странгулации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на странгулация

(Медицина)
  • Пациентът бе опериран по спешност заради странгулация на хернията.
  • Странгулацията на червата е животозастрашаващо състояние.
(Съдебна медицина)
  • Експертизата установи смърт чрез странгулация.

Синоними на странгулация

Как се пише странгулация

Грешни изписвания: странголация, странгулацийа, стрънгулация, странгулъция, странгулацйя
Думата завършва на -ция (латински суфикс -tio), което налага изписването с 'и', а не 'й' пред 'а' в края на думата.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:strangulatio
Заемка от латински език 'strangulatio', произлизаща от глагола 'strangulare' (душа, задушавам), който от своя страна има старогръцки корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чревна странгулация
  • механична странгулация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.