Dumite-BG – онлайн речник за българския език

стронций

[ˈstrɔnt͡sij]

стронций значение:

Какво е стронций? Химичен елемент от групата на алкалоземните метали със символ Sr и атомен номер 38. Представлява мек, сребристо-бял метал, който е силно реактивоспособен.

1. (химия) Химичен елемент от групата на алкалоземните метали със символ Sr и атомен номер 38. Представлява мек, сребристо-бял метал, който е силно реактивоспособен.
Ударение
стро̀нций
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
строн-ций
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стронций

(химия)
  • Изотопите на стронция се използват в радиологията и археологията за датиране.

Как се пише стронций

Грешни изписвания: стронци, стронции, струнций, стронцйй
Думата завършва на -ий в единствено число (като 'калий', 'натрий'). Формата 'стронции' е за множествено число (ако се налага употреба, напр. 'различни стронции'), но като вещество обикновено няма множествено число.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:Strontian
Наречен на шотландското село Strontian (Стронтиан), където минералът стронцианит е открит за първи път през 1790 г.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • радиоактивен стронций
  • стронциев нитрат

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.