струнник
[ˈstrunnik]
струнник значение:
Какво е струнник? Част от струнните музикални инструменти (цигулка, виола, виолончело и др.), разположена в долния край на корпуса, за която се захващат струните.
1. (музика) Част от струнните музикални инструменти (цигулка, виола, виолончело и др.), разположена в долния край на корпуса, за която се захващат струните.
- Ударение
- стру̀нник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- струн-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- струнници
Примери за използване на струнник
(музика)
- Лютиерът смени абаносовия струнник на старата цигулка.
- Машинките за фини настройки се монтират директно върху струнника.
Как се пише струнник
Грешни изписвания: струник, стронник, струннйк
Думата се пише с двойно нн (струн-ник), защото коренът завършва на н (струна), а наставката започва с н (-ник).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:струна
Образувана от корена 'струн-' (струна) и наставката '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- абаносов струнник
- струнник за цигулка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
