Dumite-BG – онлайн речник за българския език

стъбло

[stɐˈbɫɔ]

стъбло значение:

Какво е стъбло? Основен вегетативен орган на висшите растения, който свързва корените с листата и цветовете, като осигурява опора и провеждането на хранителни вещества.

1. (ботаника) Основен вегетативен орган на висшите растения, който свързва корените с листата и цветовете, като осигурява опора и провеждането на хранителни вещества.
2. (преносно) Род, потекло, от което произлизат поколения (в израза „родословно стъбло“).
Ударение
стъбло̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стъ-бло
Род
среден
Мн. число
стъбла
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стъбло

(ботаника)
  • Цветето имаше тънко и крехко стъбло.
  • Царевичното стъбло се издигаше високо над земята.
(преносно)
  • Той е последната издънка от древното стъбло на фамилията.

Синоними на стъбло

Как се пише стъбло

Грешни изписвания: стъбъл, стълбо, стабло, стъблу
Думата може да се срещне и като дублет стебло, но основната книжовна форма е стъбло. При проверка на правописа (ъ/а) се прави справка с формата за мн.ч. – стъбла (чува се ясно 'а', което идва от старата ятова гласна или променливо ъ/а, но в случая коренът е устойчив).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стьбло
Произлиза от праславянската форма *stьblo, която е сродна с литовското stíebas (стълб, мачта). Коренът има значение на нещо, което стои изправено.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • родословно стъбло
  • дървесно стъбло
  • пълзящо стъбло

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.