стърча
[stərˈt͡ʃa]
стърча значение:
Какво е стърча? Издигам се нагоре или се подавам навън спрямо околната повърхност; виждам се, защото съм по-висок.
1. (пряко) Издигам се нагоре или се подавам навън спрямо околната повърхност; виждам се, защото съм по-висок.
2. (разговорно) Стоя прав дълго време, обикновено без работа или в очакване, като пречка или нелепо.
- Ударение
- стърча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- стър-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- стръкна (диалектно/рядко)
Форми на думата стърча 43
- стърчат
- стърчал
- стърчала
- стърчали
- стърчало
- стърчалия
- стърчалата
- стърчалите
- стърчалият
- стърчалото
- стърчах
- стърчаха
- стърчахме
- стърчахте
- стърчащ
- стърчаща
- стърчащи
- стърчащо
- стърчащия
- стърчащата
- стърчащите
- стърчащият
- стърчащото
- стърчете
- стърчеше
- стърчейки
- стърчел
- стърчела
- стърчели
- стърчело
- стърчелия
- стърчелата
- стърчелите
- стърчелият
- стърчелото
- стърчех
- стърчеха
- стърчехме
- стърчехте
- стърчи
- стърчим
- стърчиш
- стърчите
Примери за използване на стърча
(пряко)
- В средата на полето стърчи самотно дърво.
- От джоба му стърчеше вестник.
(разговорно)
- Не стърчи на вратата, а влизай вътре!
Синоними на стърча
Как се пише стърча
Грешни изписвания: стърчъ, старча
Коренната гласна е 'ъ' (стрък, стърча). Окончанието за 1 л. ед.ч. е '-а' след 'ч' (шушкава съгласна), въпреки че се изговаря като 'ъ'.
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:trčati
Сроден с други славянски думи, означаващи 'стоя изправен', 'тичам' или 'стърча'. Етимологията е свързана с идеята за нещо, което се подава навън или нагоре.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стърча като кол
- косата ми стърчи
Фразеологизми:
- стърча като пън
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.