стърчене
[stɐrˈt͡ʃɛnɛ]
стърчене значение:
Какво е стърчене? Състояние, при което обект се издига над околната повърхност или се подава навън, като се откроява видимо.
1. (Пряко) Състояние, при което обект се издига над околната повърхност или се подава навън, като се откроява видимо.
- Ударение
- стърчѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стър-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
- Вид
- несвършен
Примери за използване на стърчене
(Пряко)
- Стърченето на арматурата от бетона беше опасно.
- Дразнеше ме безцелното му стърчене пред входа.
Синоними на стърчене
Как се пише стърчене
Грешни изписвания: стърчане, старчене
Думата завършва на -ене, тъй като е образувана от глагол от II спрежение (стърча).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стърча
От глагола 'стърча'. Сродна с литовското 'stirkso' (стърчи) и с общославянски корени за неподвижност и изправеност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безсмислено стърчене
- стърчене на косата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
