суетник
[suˈɛtnik]
суетник значение:
Какво е суетник? Човек, който проявява прекалено старание да изтъкне външността, качествата или положението си; човек, който обича славата и похвалите за дреболии.
1. (пряко) Човек, който проявява прекалено старание да изтъкне външността, качествата или положението си; човек, който обича славата и похвалите за дреболии.
- Ударение
- суѐтник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- су-ет-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- суетници
Примери за използване на суетник
(пряко)
- Той беше голям суетник и прекарваше часове пред огледалото.
- Само един суетник би се обидил от липсата на комплименти за новата му вратовръзка.
Синоними на суетник
Антоними на суетник
Как се пише суетник
Грешни изписвания: суитник, светник, соетник, суетнйк
Коренът на думата е сует- (от суета), затова се пише с у и е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:суета
Произлиза от съществителното 'суета' (празнота, безсмислие, тщеславие) + наставка за деятел '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям суетник
- стар суетник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
