Dumite-BG – онлайн речник за българския език

суетно

[ˈsuɛtno]

суетно значение:

Какво е суетно? По начин, изпълнен със суета; самовлюбено, с прекалено внимание към външния вид или славата.

1. (общо) По начин, изпълнен със суета; самовлюбено, с прекалено внимание към външния вид или славата.
2. (книжовно) Напразно, безрезултатно, безсмислено (остарял нюанс, но срещан).
3. (поведение) С припряност, с безсмислена забързаност и шетня.
Ударение
су̀етно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
су-ет-но
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на суетно

(общо)
  • Тя се оглеждаше суетно в огледалото на всеки пет минути.
  • Той говореше суетно за своите постижения.
(книжовно)
  • Всичко е суетно под слънцето.
(поведение)
  • Домакинята тичаше суетно около гостите.

Как се пише суетно

Грешни изписвания: суестно, соетно, суетну
Пише се без 'с' в средата (няма връзка със съвест). Коренът е 'сует'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:суета
Наречие, произлязло от прилагателното 'суетен'. Коренът е старобългарски (суи - празен, напразен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оглеждам се суетно
  • суетно суетене

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.