суперлативен
[supɛrlaˈtivɛn]
суперлативен значение:
Какво е суперлативен? Който се отнася до превъзходната степен на сравнение (суперлатив) на прилагателните и наречията.
1. (лингвистика) Който се отнася до превъзходната степен на сравнение (суперлатив) на прилагателните и наречията.
2. (книжовен) Който изразява най-висока оценка, възхищение или възхвала; преувеличен.
- Ударение
- суперлатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- су-пер-ла-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- суперлативни
Примери за използване на суперлативен
(лингвистика)
- Суперлативните форми в българския език се образуват с частицата 'най'.
(книжовен)
- Критиката се изказа в суперлативен тон за новата постановка.
Синоними на суперлативен
Антоними на суперлативен
Как се пише суперлативен
Грешни изписвания: соперлативен, суперлътивен, суперлатйвен
Думата се пише с у в първата сричка и и в наставката -ивен.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:superlativus
От латински 'superlativus' (превъзходен, преувеличен), производен на 'superfero' (понасям над, превъзнасям).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
