суперпозиция
[supɛrpoˈzit͡sijɐ]
суперпозиция значение:
Какво е суперпозиция? Принцип в квантовата механика, според който една квантова система може да съществува едновременно във всичките си възможни състояния, докато не бъде извършено измерване.
1. (физика) Принцип в квантовата механика, според който една квантова система може да съществува едновременно във всичките си възможни състояния, докато не бъде извършено измерване.
2. (геология) Закономерност, при която в ненарушени седиментни скали всеки слой е по-млад от този под него и по-стар от този над него.
3. (общо) Налагане на едно нещо върху друго; съвместяване на процеси или явления.
- Ударение
- суперпозѝция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- су-пер-по-зи-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- суперпозиции
Примери за използване на суперпозиция
(физика)
- Електронът се намира в суперпозиция на две различни енергийни нива.
- Котката на Шрьодингер илюстрира парадокса на квантовата суперпозиция.
(геология)
- Принципът на суперпозицията помага за датирането на земните пластове.
(общо)
- Получената вълна е резултат от суперпозицията на две изходни вълни.
Синоними на суперпозиция
Как се пише суперпозиция
Грешни изписвания: супер позиция, супер-позиция, соперпозиция, суперпузиция, суперпозйция, суперпозицйя
Думата е сложна, но се пише слято като единна лексикална единица.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:superpositio
От латински 'super' (върху, над) и 'positio' (поставяне, положение). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици като научен термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- квантова суперпозиция
- принцип на суперпозицията
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
