суперточен
[supɛrˈtɔt͡ʃɛn]
суперточен значение:
Какво е суперточен? Който работи, измерва или улучва с изключително малко отклонение; високопрецизен.
1. (техника) Който работи, измерва или улучва с изключително малко отклонение; високопрецизен.
- Ударение
- суперто̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- су-пер-то-чен
- Род
- мъжки
Примери за използване на суперточен
(техника)
- Лабораторията разполага със суперточен атомен часовник.
- Използваха суперточен мерник за състезанието по стрелба.
Синоними на суперточен
Антоними на суперточен
Как се пише суперточен
Грешни изписвания: супер точен, соперточен, супертучен
Пише се слято, съгласно правилото за сложни думи с първа част супер-.
Етимология
Произход:Латински / Старобългарски
Оригинална дума:super + točьnъ
Образувано от латински 'super' и българската дума 'точен', произлизаща от 'точка' (праславянски *tъčьnъ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- суперточен часовник
- суперточен инструмент
- суперточен удар
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
