супинен
[suˈpinɛn]
супинен значение:
Какво е супинен? Който се отнася до граматическата форма супин (старинна форма на отглаголно съществително, изразяваща цел при глаголи за движение).
1. (лингвистика) Който се отнася до граматическата форма супин (старинна форма на отглаголно съществително, изразяваща цел при глаголи за движение).
- Ударение
- супѝнен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- су-пи-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- супинни
Примери за използване на супинен
(лингвистика)
- Супинената конструкция в старобългарския език се използва след глаголи за движение.
- В съвременния български език са запазени само остатъци от супинени форми (напр. 'спал', 'чел' в минало време).
Как се пише супинен
Грешни изписвания: сопинен, супйнен
Прилагателното се образува от съществителното супин с наставка -ен.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:supinum
Произлиза от латинския граматически термин 'supinum' (супин) - отглаголно съществително име.
Употреба
Чести словосъчетания:
- супинена форма
- супинено окончание
- супинена основа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
