супуративен
[supurɐˈtivɛn]
супуративен значение:
Какво е супуративен? Който се отнася до, предизвиква или е съпроводен с образуване и отделяне на гной.
1. (медицина) Който се отнася до, предизвиква или е съпроводен с образуване и отделяне на гной.
- Ударение
- супуратѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- су-пу-ра-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- супуративни
Примери за използване на супуративен
(медицина)
- Пациентът страдаше от супуративен хидраденит.
- Разви се супуративен процес в раната.
Как се пише супуративен
Грешни изписвания: супоративен, суперативен, сопуративен, супурътивен, супуратйвен
Пише се с две у и едно п (въпреки двойното 'p' в латинския оригинал, на български се опростява).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:suppurativus
От латинския глагол 'suppurare' (гноя), съставен от sub- (под) + pus (гной).
Употреба
Чести словосъчетания:
- супуративен отит
- супуративен процес
- супуративно възпаление
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
