сурвакар
[survɐˈkar]
сурвакар значение:
Какво е сурвакар? Участник в новогодишния обичай 'Сурва', който обхожда домовете, носи украсена дрянова пръчка (сурвачка) и благославя стопаните за здраве и плодородие.
1. (етнография) Участник в новогодишния обичай 'Сурва', който обхожда домовете, носи украсена дрянова пръчка (сурвачка) и благославя стопаните за здраве и плодородие.
- Ударение
- сурвака̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сур-ва-кар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сурвакари
Примери за използване на сурвакар
(етнография)
- Малкият сурвакар удари дядо си по гърба и изрече наричането.
- Група сурвакари обиколиха цялото село в първия ден на новата година.
Как се пише сурвакар
Грешни изписвания: сурвокар, сорвакар, сурвъкар, сурвакър
Пише се с 'а' в корена (от сурва).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сурва
Произлиза от наречието/възклицанието 'сурва' (свързано със 'суров' - зелен, свеж, здрав) + наставка за деец '-ар'. Думата е специфична за българската културна традиция.
Употреба
Чести словосъчетания:
- малки сурвакари
- сурвакарска група
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
