сурвакарче
[survaˈkart͡ʃɛ]
- Ударение
- сурвака̀рче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сур-ва-кар-че
- Род
- среден
- Мн. число
- сурвакарчета
Как се пише сурвакарче
Грешни изписвания: сурвакарчи, сорвакарче, сурвъкарче, сурвакърче
Думата се пише с 'а' след 'в' (от 'сурва') и завършва на '-че'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сурва
Производна от 'сурвакар' – участник в обичая Сурваки. Коренът е свързан с прастарото пожелание 'Сурва година' (вероятно с ирански/прабългарски корен за 'слънце' или 'бог', или свързано със 'суров' - здрав).
Употреба
Чести словосъчетания:
- весело сурвакарче
- група сурвакарчета
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
