суспенсия
[suˈspɛnsija]
суспенсия значение:
Какво е суспенсия? Наказание за духовно лице, изразяващо се във временно забраняване (отстраняване) от свещенослужение или отнемане на правото да се упражняват определени функции.
1. (юридическо/каноническо право) Наказание за духовно лице, изразяващо се във временно забраняване (отстраняване) от свещенослужение или отнемане на правото да се упражняват определени функции.
2. (химия) Хетерогенна система, състояща се от течност и плуващи в нея твърди частици, които не се разтварят. (Забележка: В съвременната химическа терминология предпочитаната форма е 'суспензия').
- Ударение
- суспе'нсия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сус-пен-си-я
- Род
- женски
- Мн. число
- суспенсии
Примери за използване на суспенсия
(юридическо/каноническо право)
- Епископът наложи суспенсия на свещеника до изясняване на случая.
(химия)
- Разклатете добре преди употреба, за да се хомогенизира суспенсията.
- Лекарството се предлага под формата на суспенсия.
Синоними на суспенсия
Антоними на суспенсия
Как се пише суспенсия
Грешни изписвания: соспенсия, суспенсйя
Думата може да се срещне и като суспензия (особено в химията). Формата суспенсия е по-характерна за административния и църковния език.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:suspensio
От латинското 'suspensio' – увисване, окачване, прекъсване. В българския език формата със 'с' е по-близка до юридическия/каноническия термин, докато формата със 'з' (суспензия) се е наложила в химията, макар понякога да се използват като дублети.
Употреба
Чести словосъчетания:
- налагам суспенсия
- водна суспенсия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
