схоластика
[sxoˈlastikɐ]
схоластика значение:
Какво е схоластика? Средновековно религиозно-философско учение, което се стреми да обоснове теоретично догмите на църквата чрез логически аргументи, съчетавайки християнството с идеите на Аристотел.
1. (философия) Средновековно религиозно-философско учение, което се стреми да обоснове теоретично догмите на църквата чрез логически аргументи, съчетавайки християнството с идеите на Аристотел.
2. (преносно) Формално, сухо знание, откъснато от живота и практиката; безплодно умуване.
- Ударение
- схолàстика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- схо-лас-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (за абстрактното понятие)
Примери за използване на схоластика
(философия)
- Тома Аквински е най-видният представител на западната схоластика.
(преносно)
- Този спор е чиста схоластика и няма да доведе до решение.
- Преподаването му беше изпълнено със суха схоластика.
Синоними на схоластика
Антоними на схоластика
Как се пише схоластика
Грешни изписвания: сколастика, схуластика, схолъстика, схоластйка
Пише се със сх в началото, съгласно гръцкия оригинал.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:scholastikos
От старогръцки 'scholastikos' (учен, училищен), през латински 'scholastica'. Първоначално означава 'философия на школата'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
