Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сцепване

[ˈst͡sɛpvɐnɛ]

сцепване значение:

Какво е сцепване? Действието по разцепване, разделяне на части или получаване на пукнатина в нещо цяло.

1. (пряко) Действието по разцепване, разделяне на части или получаване на пукнатина в нещо цяло.
2. (техника/биология) Процес на свързване, прикрепване или взаимодействие между частици или повърхности (често се използва синонимно на адхезия или кохезия в зависимост от контекста, или при хромозоми).
Ударение
сцѐпване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сцеп-ва-не
Род
среден
Мн. число
сцепвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сцепване

(пряко)
  • При удара се получи сцепване на предното стъкло.
  • Сцепването на дървата отне целия следобед.
(техника/биология)
  • Генното сцепване обяснява унаследяването на тези белези заедно.

Антоними на сцепване

Как се пише сцепване

Грешни изписвания: зцепване, сцепвъне
Пише се със с. Проверка: от глагола 'цепя' с представа 'с-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сцепя
Отглаголно съществително име от глагола 'сцепвам' (несвършен вид) / 'сцепя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • генно сцепване
  • сцепване на гумите
Фразеологизми:
  • сцепване от смях

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.