Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сцепителен

[st͡sɛˈpitɛlɛn]

сцепителен значение:

Какво е сцепителен? Който служи за сцепване (разцепване) или е свързан с процеса на разделяне на части.

1. (техника / рядко) Който служи за сцепване (разцепване) или е свързан с процеса на разделяне на части.
Ударение
сцепѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
сце-пи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
сцепителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сцепителен

(техника / рядко)
  • Използва се специален сцепителен клин за обработката на дървесината.

Синоними на сцепителен

Антоними на сцепителен

Как се пише сцепителен

Грешни изписвания: сцеплителен, сцепйтелен
Думата произлиза от корена цеп- (цепя). Да не се бърка с сцеплителен (от сцепление/лепя), което означава 'свързващ'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сцепя
Производно от глагола 'сцепя' (да разцепя, да разделя на две или повече части) с наставка '-ителен' за качество или предназначение.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.