Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сцепление

[st͡sɛˈplɛniɛ]

сцепление значение:

Какво е сцепление? Сила на привличане между частиците на едно и също тяло или между повърхностите на две допиращи се тела; здраво свързване.

1. (физика / техника) Сила на привличане между частиците на едно и също тяло или между повърхностите на две допиращи се тела; здраво свързване.
2. (автомобилизъм) Механизъм в автомобила, който свързва или разделя двигателя от скоростната кутия (съединител).
Ударение
сцеплѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сцеп-ле-ни-е
Род
среден
Мн. число
сцепления
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сцепление

(физика / техника)
  • Зимните гуми осигуряват по-добро сцепление с пътя при сняг.
  • Междумолекулното сцепление определя здравината на материала.
(автомобилизъм)
  • Педалът на сцеплението потъна и колата спря.

Антоними на сцепление

Как се пише сцепление

Грешни изписвания: сцепение, зцепление, сцепленйе
Думата започва с представката с-, въпреки че пред звучната съгласна 'ц' може да се чува звънко. Коренът е цеп-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сцепя
От глагола 'сцепя' (свържа здраво едно с друго) + наставка '-ение'. Калка на латинското 'cohaesio'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добро сцепление
  • загуба на сцепление
  • педал на сцеплението

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.