Dumite-BG – онлайн речник за българския език

събирачество

[sɐbiˈrat͡ʃɛstvo]

събирачество значение:

Какво е събирачество? Древна стопанска дейност, при която прехраната се осигурява чрез събиране на готови природни продукти (плодове, корени, мед, гъби и др.), характерна за първобитните общества.

1. (антропология) Древна стопанска дейност, при която прехраната се осигурява чрез събиране на готови природни продукти (плодове, корени, мед, гъби и др.), характерна за първобитните общества.
2. (общо) Страст или навик да се събират, трупат и колекционират различни предмети.
Ударение
събира̀чество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-би-ра-че-ство
Род
среден
Мн. число
няма (abstract noun)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на събирачество

(антропология)
  • Ловът и събирачеството са основните форми на поминък през палеолита.
  • Племената разчитаха изцяло на събирачество през сухия сезон.
(общо)
  • Неговото събирачество превърна дома му в истински музей на антики.

Синоними на събирачество

Антоними на събирачество

Как се пише събирачество

Грешни изписвания: сабирачество, събйрачество, събиръчество, събирачеству
Пише се с 'ъ' в първата сричка (от представката 'съ-').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:събирам
Образувано от глагола 'събирам' с наставката '-чество', характерна за назоваване на дейности или занятия.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лов и събирачество
  • период на събирачество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.