съблазнител
[sɐbɫɐzˈnitɛɫ]
съблазнител значение:
Какво е съблазнител? Мъж, който умее да привлича силно, да очарова и да подтиква някого към любовни отношения или сексуална връзка; прелъстител.
1. (пряко) Мъж, който умее да привлича силно, да очарова и да подтиква някого към любовни отношения или сексуална връзка; прелъстител.
2. (преносно) Лице, което подтиква другите към лоши постъпки, престъпления или грях чрез обещания и хитрост.
- Ударение
- съблазнѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съб-лаз-ни-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съблазнители
Примери за използване на съблазнител
(пряко)
- В романа той е описан като хладнокръвен съблазнител, разбиващ женски сърца.
- Не се поддавай на думите на този известен съблазнител.
(преносно)
- Дяволът често е наричан великият съблазнител в религиозната литература.
Синоними на съблазнител
Как се пише съблазнител
Грешни изписвания: саблазнител, съблазнителът, съблъзнител, съблазнйтел
Думата се пише с ъ в първата сричка (представка съ-) и с а във втората (корен -блаз-). Проверката за 'а' може да се направи чрез сродната дума 'благ'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съблазнъ
Произлиза от старобългарската дума 'съблазнъ' (препъване, скандал, изкушение), която е калка на гръцкото 'skandalon'. Коренът е свързан с глагола 'съблазнявам' – подтиквам към грях или неуместна постъпка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опитен съблазнител
- коварен съблазнител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
