събличам
[sɐˈblit͡ʃɐm]
събличам значение:
Какво е събличам? Махам дрехите от тялото на някого; съзимам облекло.
1. (бит) Махам дрехите от тялото на някого; съзимам облекло.
2. (преносно/разговорно) Обирам някого до шушка; отнемам имуществото на някого.
- Ударение
- съблѝчам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- съб-ли-чам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- събличам се
- Видова двойка
- съблека
Примери за използване на събличам
(бит)
- Майката съблича детето преди баня.
- Лекарят го накара да си съблече ризата за преглед.
(преносно/разговорно)
- Лихварите го събличат гол с високите си лихви.
Синоними на събличам
Антоними на събличам
Как се пише събличам
Грешни изписвания: сабличам, зъбличам, съблйчам, събличъм
Пише се с ъ в представката ('съ-'), което е характерен български правописен модел за тази представка. Съгласната е 'с', а не 'з', въпреки озвучаването пред 'б'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвлачити
От старобългарското 'съвлачити', което е комбинация от 'съ-' (отделяне, надолу) и 'влачити' (дърпам, влача). Етимологично означава 'свличам дрехата'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- събличам се гол
- събличам палто
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
