събличане
[sɐˈblit͡ʃɐnɛ]
събличане значение:
Какво е събличане? Действието по махане на дрехите от тялото; разсъбличане.
1. (пряко) Действието по махане на дрехите от тялото; разсъбличане.
2. (преносно) Оголване или лишаване на нещо от външната му обвивка (напр. дърво от кора).
- Ударение
- съблѝчане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съб-ли-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- събличания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на събличане
(пряко)
- Събличането на мокрите дрехи веднага след дъжда е задължително за здравето.
(преносно)
- Есенното събличане на гората разкриваше скалистия пейзаж.
Синоними на събличане
Как се пише събличане
Грешни изписвания: съблечане, сабличане, съблйчане, събличъне
Думата се пише с ъ в корена (от представката съ-). Гласната в суфикса е а (събличане), тъй като произлиза от глагола от несвършен вид 'събличам'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвлачити
От глагола 'събличам'. Старобългарската форма 'съвлачити' (свличам) претърпява фонетични промени, като 'вл' преминава в 'бл' в някои форми или по аналогия, но запазва значението на отстраняване на покритие/дреха.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бързо събличане
- събличане на дрехи
- съблекалня за събличане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
