събота
[ˈsɤbotɐ]
събота значение:
Какво е събота? Шестият ден от седмицата (според стандартния календар), намиращ се между петък и неделя.
1. (календар) Шестият ден от седмицата (според стандартния календар), намиращ се между петък и неделя.
- Ударение
- съ̀бота
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-бо-та
- Род
- женски
- Мн. число
- съботи
Примери за използване на събота
(календар)
- В събота обикновено ходим на вилата.
- Велика събота е денят преди Великден.
Как се пише събота
Грешни изписвания: събода, сабота, събута
Думата се пише със съ- в началото и -т- в последната сричка.
Етимология
Произход:Иврит
Оригинална дума:shabbat
Чрез гръцкото 'sabbaton' и старобългарското 'сѫбота', произлиза от иврит 'shabbat' (почивка, покой).
Употреба
Чести словосъчетания:
- Велика събота
- Тодорова събота
- събота и неделя
- работна събота
Фразеологизми:
- няма шест-пет (включва идеята за дните, но е косвено свързан)
- съботясвам (жарг. - напивам се в събота)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
