Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съботничав

[sɐˈbɔtnit͡ʃɐf]

съботничав значение:

Какво е съботничав? Който е роден в събота. Според българските народни вярвания такива хора (и животни) притежават свръхестествена сила да виждат и разпознават зли духове, вампири и нечисти сили.

1. (етнография) Който е роден в събота. Според българските народни вярвания такива хора (и животни) притежават свръхестествена сила да виждат и разпознават зли духове, вампири и нечисти сили.
2. (рядко) Който се отнася до събота или до празнуването на съботата.
Ударение
събо̀тничав
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
съ-бот-ни-чав
Род
мъжки
Мн. число
съботничави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съботничав

(етнография)
  • Старите хора казваха, че е съботничав и вампир не може да го доближи.
  • Търсеха съботничаво куче, за да пази стадото от злини.
(рядко)
  • Съботничавите обичаи се спазват стриктно в този край.

Синоними на съботничав

Как се пише съботничав

Грешни изписвания: съботнечав, съботничев, саботничав, събутничав, съботнйчав, съботничъв
Думата се изписва с и в наставката -ничав, следвайки словообразувателния модел.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:събота
Произлиза от съществителното име 'събота' с наставка '-ничав'. В етнографския контекст думата се е формирала въз основа на народните вярвания за силата на родените в този ден от седмицата.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съботничав човек
  • съботничаво куче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.