съветник
[sɐˈvɛtnik]
съветник значение:
Какво е съветник? Лице, което дава съвети, напътствия или консултации на някого.
1. (общо) Лице, което дава съвети, напътствия или консултации на някого.
2. (политика) Член на съвет (изборен или административен орган).
- Ударение
- съве́тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-вет-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съветници
Примери за използване на съветник
(общо)
- Назначиха го за финансов съветник на директора.
- Тя е моят най-добър приятел и най-ценен съветник.
(политика)
- Общинският съветник гласува против новия бюджет.
- Държавен съветник.
Синоними на съветник
Как се пише съветник
Грешни изписвания: саветник, съветнък, съветнйк
Коренът се пише с ъ в първата сричка (представката съ-) и е във втората (корен вет-).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвѣтъ
От 'съвет' (съ- + вѣтъ 'говор, обещание', сродно с 'вече'). Наставката '-ник' обозначава лице, извършващо дейността или принадлежащо към институцията.
Употреба
Чести словосъчетания:
- общински съветник
- държавен съветник
- финансов съветник
- правен съветник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
