съвиновник
[sɐviˈnɔvnik]
съвиновник значение:
Какво е съвиновник? Лице, което споделя вината за извършено деяние заедно с друг или други; съучастник във вина.
1. (право / общо) Лице, което споделя вината за извършено деяние заедно с друг или други; съучастник във вина.
- Ударение
- съвино̀вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-ви-нов-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съвиновници
Примери за използване на съвиновник
(право / общо)
- Той отказа да назове своя съвиновник пред съда.
- Чувстваше се съвиновник за провала на проекта, макар да не го беше ръководил.
Синоними на съвиновник
Как се пише съвиновник
Грешни изписвания: съ-виновник, съ виновник, савиновник, съвйновник, съвинувник, съвиновнйк
Сложни съществителни с представка съ- се пишат винаги слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съ + виновник
Образувана с префикс 'съ-' (за съвместност) и съществителното 'виновник'. Калка на латинското 'correus' или немското 'Mitschuldige'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- основен съвиновник
- привличане като съвиновник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
