Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съвкупяване

[səfkoˈpjavɐnɛ]

съвкупяване значение:

Какво е съвкупяване? Полов акт между мъжки и женски индивид; копулация.

1. (биология/медицина) Полов акт между мъжки и женски индивид; копулация.
2. (книжовен/рядък) Съединяване, обединяване на елементи в едно цяло.
Ударение
съвкупя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съв-ку-пя-ва-не
Род
среден
Мн. число
съвкупявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съвкупяване

(биология/медицина)
  • При някои видове насекоми съвкупяването завършва със смъртта на мъжкия.
  • Периодът на съвкупяване е през пролетта.
(книжовен/рядък)
  • Съвкупяването на всички доказателства доведе до разкриване на истината.

Антоними на съвкупяване

Как се пише съвкупяване

Грешни изписвания: савкупяване, съвкупиване, съвкопяване, съвкупявъне
Представката е съ- (във формата съв- пред 'к'), а не 'са'. Пише се с 'я' в суфикса.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ + куп
От корена 'куп' (сбирщина, множество) с представка 'съ-'. Първоначалното значение е 'събиране на едно място'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.