съдница
[ˈsɤdnit͡sɐ]
съдница значение:
Какво е съдница? Жената, която изпълнява длъжността съдия (по-рядко употребявано в официалния език, където 'съдия' е масова форма и за двата пола).
1. (право) Жената, която изпълнява длъжността съдия (по-рядко употребявано в официалния език, където 'съдия' е масова форма и за двата пола).
2. (поетично/преносно) Олицетворение на съдбата или историята като върховен арбитър на човешките дела.
- Ударение
- съ'дница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съд-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- съдници
Примери за използване на съдница
(право)
- Строгата съдница прочете присъдата без емоция.
(поетично/преносно)
- Съдбата е най-жестоката съдница на нашите грешки.
- Историята ще бъде нашата последна съдница.
Как се пише съдница
Грешни изписвания: садница, съднитса, съднйца
Думата се пише с ъ в корена. Образувана е от съд.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съд
Женска форма, образувана от корена 'съд' (съдия) чрез наставката '-ница'. Често се свързва с персонификацията на съдбата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жестока съдница
- историята съдница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
