съжител
[sɐˈʒitɛɫ]
съжител значение:
Какво е съжител? Лице, което живее заедно с друго лице в едно жилище, обикновено споделяйки домакинство.
1. (право/бит) Лице, което живее заедно с друго лице в едно жилище, обикновено споделяйки домакинство.
2. (семейно право) Партньор във фактическо съжителство без сключен граждански брак (конкубинат).
- Ударение
- съжѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-жи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съжители
Примери за използване на съжител
(право/бит)
- Всички съжители в апартамента трябва да спазват правилника на етажната собственост.
(семейно право)
- Тя представи своя съжител на родителите си.
- Законът предвижда права за дългогодишни фактически съжители.
Синоними на съжител
Антоними на съжител
Как се пише съжител
Грешни изписвания: сажител, съжиител, съжйтел
Пише се с ъ в представката съ-. Коренът е жи.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съжителствам
Словообразуване от представка 'съ-' (заедно) + 'жител' (живеещ) или от глагола 'живея'. Калка на латинското 'cohabitans'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- фактичеси съжител
- бивш съжител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
