съзаклятие
[sɐzɐˈklʲatiɛ]
съзаклятие значение:
Какво е съзаклятие? Тайно споразумение между група хора за извършване на действия срещу властта или срещу определена личност; конспирация.
1. (политика/история) Тайно споразумение между група хора за извършване на действия срещу властта или срещу определена личност; конспирация.
- Ударение
- съзакля̀тие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-за-кля-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- съзаклятия
Примери за използване на съзаклятие
(политика/история)
- Разкрито беше мащабно съзаклятие срещу монарха.
- Участниците в съзаклятието действаха под пълна секретност.
Синоними на съзаклятие
Как се пише съзаклятие
Грешни изписвания: сазаклятие, съзъклятие, съзаклятйе
Думата започва с представка съ-, а не 'са-'. Коренът съдържа 'я'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ- + заклинати
Старобългарска словообразувателна структура. 'Съ-' (заедно) + корен, свързан с полагане на клетва ('заклинание', 'клетва'). Първоначалното значение е обвързване чрез обща клетва.
Употреба
Чести словосъчетания:
- организирам съзаклятие
- жертва на съзаклятие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
