съзерцаване
[sɐzɛrˈt͡savɐnɛ]
съзерцаване значение:
Какво е съзерцаване? Продължително и съсредоточено наблюдаване на обект, природа или явление, често свързано с естетическа наслада или дълбок размисъл.
1. (общо) Продължително и съсредоточено наблюдаване на обект, природа или явление, често свързано с естетическа наслада или дълбок размисъл.
- Ударение
- съзерца̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-зер-ца-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- съзерцавания
Примери за използване на съзерцаване
(общо)
- Той прекарваше часове в съзерцаване на морския хоризонт.
- Съзерцаването на иконата му носеше вътрешен мир.
Синоними на съзерцаване
Как се пише съзерцаване
Грешни изписвания: съзърцаване, сазерцаване, съзерцъване, съзерцавъне
В корена на думата се пише 'е' (зер), а не 'ъ', въпреки редукцията на гласната при изговор. Думата е сродна със 'зрение'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съзьрцати
Произлиза от старобългарския глагол, свързан с корена 'зър' (зрение, гледане) и идеята за огледало (зерцало). Означава взиране, дълбоко наблюдение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мълчаливо съзерцаване
- религиозно съзерцаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
