съзерцание
[sɐzɛrˈt͡saniɛ]
съзерцание значение:
Какво е съзерцание? Продължително и съсредоточено наблюдаване на нещо (природа, изкуство), придружено с дълбок размисъл и емоционално спокойствие.
1. (психология/философия) Продължително и съсредоточено наблюдаване на нещо (природа, изкуство), придружено с дълбок размисъл и емоционално спокойствие.
- Ударение
- съзерца̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-зер-ца-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- съзерцания
Примери за използване на съзерцание
(психология/философия)
- Поетът прекарваше часове в тихо съзерцание на морето.
- Будистката практика изисква пълно вглъбяване и съзерцание.
Синоними на съзерцание
Антоними на съзерцание
Как се пише съзерцание
Грешни изписвания: съзърцание, сезерцание, сазерцание, съзерцъние, съзерцанйе
Коренът е -зерц- (от зря, зъркел), а не със 'ъ'. Пише се съ- като представка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съзьрцати
Произлиза от старобългарски, свързано с 'зьрцало' (огледало) и 'зьрѣти' (гледам). Значението еволюира от 'гледане в огледало/в дълбочина' към 'духовно наблюдение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мълчаливо съзерцание
- дълбоко съзерцание
- обект на съзерцание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
