съзерцателен
[sɐzɛrˈt͡satɛlɛn]
съзерцателен значение:
Какво е съзерцателен? Който е склонен към дълбоко, спокойно наблюдение и размисъл, без активна намеса в действителността.
1. (психология) Който е склонен към дълбоко, спокойно наблюдение и размисъл, без активна намеса в действителността.
2. (философия) Който се отнася до пасивното възприемане на света.
- Ударение
- съзерца̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- съ-зер-ца-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съзерцателни
Примери за използване на съзерцателен
(психология)
- Той имаше съзерцателен характер и обичаше самотата.
- Поетът изпадна в съзерцателно настроение.
(философия)
- Съзерцателният подход е характерна черта на източните философии.
Синоними на съзерцателен
Антоними на съзерцателен
Как се пише съзерцателен
Грешни изписвания: съзерцателан, сазерцателен, съзерцътелен
Думата започва с представката съ-. Коренът съдържа е (зер).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съзьрцати
Произлиза от глагола 'съзерцавам', който е калка (буквален превод) на гръцката дума 'theorein' (гледам, наблюдавам). Коренът е свързан със 'зрение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съзерцателен живот
- съзерцателен ум
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
