съзерцателно
[sɐzɛrˈt͡satɛɫno]
съзерцателно значение:
Какво е съзерцателно? По начин, който изразява дълбоко наблюдение, вглъбяване или размисъл; без активна намеса.
1. (психология/поведение) По начин, който изразява дълбоко наблюдение, вглъбяване или размисъл; без активна намеса.
- Ударение
- съзерца̀телно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- съ-зер-ца-тел-но
Примери за използване на съзерцателно
(психология/поведение)
- Той гледаше съзерцателно към залеза.
- Тя седеше на пейката и се усмихваше съзерцателно.
Синоними на съзерцателно
Как се пише съзерцателно
Грешни изписвания: съзърцателно, сазерцателно, съзерцътелно, съзерцателну
Втората гласна е е (ер), а не 'ъ'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съзьрцати
От старобългарски (църковнославянски) произход. Корен -зерц- (огледало, взирам се). Производно на прилагателното 'съзерцателен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гледам съзерцателно
- настроени съзерцателно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
