съзерцателност
[sɐzɛrˈt͡satɛɫnost]
съзерцателност значение:
Какво е съзерцателност? Склонност към дълбоко наблюдение, вглъбяване в себе си или в околния свят, без активно действие; състояние на покой и размисъл.
1. (психология) Склонност към дълбоко наблюдение, вглъбяване в себе си или в околния свят, без активно действие; състояние на покой и размисъл.
- Ударение
- съзерца́телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-зер-ца-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на съзерцателност
(психология)
- Неговата поезия е изпълнена с тиха съзерцателност и меланхолия.
- Източната философия често се свързва със съзерцателност.
Синоними на съзерцателност
Антоними на съзерцателност
Как се пише съзерцателност
Грешни изписвания: сазерцателност, съзерцателнозт, съзерцътелност, съзерцателнуст
Пише се със ъ в първата сричка. Завършва на -ост (не -озт).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съзерцавам
Производна на глагола 'съзерцавам' (гледам с внимание, размишлявам) + наставката за абстрактни съществителни '-ост'. Коренът е свързан със старобългарското 'зърѣти' (гледам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
