съизвършител
[sɐizvɐrˈʃitɛl]
съизвършител значение:
Какво е съизвършител? Лице, което участва в изпълнителното деяние на престъпление заедно с друго лице; съучастник в извършването.
1. (право) Лице, което участва в изпълнителното деяние на престъпление заедно с друго лице; съучастник в извършването.
- Ударение
- съизвършѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-из-вър-ши-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съизвършители
Примери за използване на съизвършител
(право)
- Съдът го призна за виновен като съизвършител на грабежа.
- Всички съизвършители носят наказателна отговорност за общото деяние.
Синоними на съизвършител
Как се пише съизвършител
Грешни изписвания: саизвършител, съзивършител, съйзвършител, съизваршител, съизвършйтел
Започва с представка съ-. Следва и. Пише се слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:извършител
Префиксално образувание: 'съ-' (заедно) + 'извършител' (деец). Калка на правни термини от латински или западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съизвършител на престъпление
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
