Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съквартирантче

[sɐkvɐrtiˈrantt͡ʃɛ]

съквартирантче значение:

Какво е съквартирантче? Съквартирант, към когото говорещият изпитва симпатия, или който е по-млад.

1. (битово) Съквартирант, към когото говорещият изпитва симпатия, или който е по-млад.
Ударение
съквартира̀нтче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-квар-ти-рант-че
Род
среден
Мн. число
съквартирантчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съквартирантче

(битово)
  • Имам си ново съквартирантче, много е тихо и възпитано.

Как се пише съквартирантче

Грешни изписвания: саквартирантче, съквартиранче, съквъртирантче, съквартйрантче, съквартирънтче

Групата съгласни нт се запазва пред наставката -че (не се изпуска т).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:quartarius
Умалителна форма на 'съквартирант'. Коренът е свързан с 'квартира' (от лат. quartarius/quartier през немски и руски) + наставка за деятел '-ант'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ново съквартирантче
  • добро съквартирантче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.