съкровищница
[sɐˈkrɔviʃtnit͡sɐ]
съкровищница значение:
Какво е съкровищница? Специално помещение или сграда за съхраняване на държавното богатство, скъпоценности и пари; хазна.
1. (исторически) Специално помещение или сграда за съхраняване на държавното богатство, скъпоценности и пари; хазна.
2. (преносно) Източник на голямо духовно, културно или природно богатство; място, където са събрани много ценни неща.
- Ударение
- съкро̀вищница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-кро-вищ-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- съкровищници
Примери за използване на съкровищница
(исторически)
- Кралската съкровищница беше строго охранявана.
- Откраднаха златото от съкровищницата.
(преносно)
- Библиотеката е истинска съкровищница на знание.
- Родопите са съкровищница на фолклор.
Синоними на съкровищница
Как се пише съкровищница
Грешни изписвания: сакровищница, съкровишница, съкрувищница, съкровйщница, съкровищнйца
Пише се с щ (съчетание от 'ш' и 'т'), което идва от корена съкровище. Представката е съ-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съкровище
Производна дума от 'съкровище' (което идва от 'крия', 'скривам') с наставка '-ница', обозначаваща място.
Употреба
Чести словосъчетания:
- държавна съкровищница
- духовна съкровищница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
