съмне
[ˈsɤmnɛ]
съмне значение:
Какво е съмне? Настъпва утро, става светло, денят започва (използва се предимно в 3 л. ед.ч.).
1. (безлично) Настъпва утро, става светло, денят започва (използва се предимно в 3 л. ед.ч.).
- Ударение
- съ̀мне
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- съм-не
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- съмва
Примери за използване на съмне
(безлично)
- Чакахме да съмне, за да тръгнем на път.
- Вече съмна, а той още не се е прибрал.
Синоними на съмне
Как се пише съмне
Грешни изписвания: самне, съмни
Глаголът е от I спрежение и в 3 л. ед.ч. завършва на -е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свитати / съвънѫти
Свързано със старобългарския корен за светлина и ден. Произлиза от праславянското *sъvьnǫti, сродно със 'светлина'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- да съмне
- ще съмне
Фразеологизми:
- докато съмне
- преди да съмне
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
